Skip to content
TheChatArchiveThe Chat Archive
Human-written demonstration (OpenAssistant volunteers)· OpenAssistant (human-written)Hugging Face OpenAssistant Conversations (oasst2)

Переведи на русский с болгарского: Първи сняг Драги ми Смехурко, Баба Цоцолана вчера…

In OpenAssistant data, “assistant” turns were written by human volunteers as demonstrations. They are not model outputs.
  1. User

    Переведи на русский с болгарского:

    Първи сняг

    Драги ми Смехурко,

    Баба Цоцолана вчера рано стана. И рано излезе. Малко време мина, при мене пристигна моята дружина.

    — Бате Патилане! Снегът до колене! Сега ако кажеш, че няма да стане — нищо не разбираш! По-скоро на двора — всички ни на меко да фотографираш!

    Изскочихме вънка. И на снега снехме нашите портрети. И всеки повтори, и всеки потрети. Вик и смях се дигна. И нова дружина след малко пристигна. Трите патиланки при нас закрещяха. Трите без покана в снега се простряха.

    После стана Дана и викна високо:

    — Патиланци верни, клетва да дадеме! Който тука влезе, няма да излезе, докато портрета в снега си не снеме!

    — Прието, прието!

    Най-напред козлето във снега навряхме. После Дебеланко на меко простряхме.

    Дойдоха отвънка все отбор другари. Натръшкахме всички — кой когото свари. И те се разсмяха, и те закрещяха.

    Ала тъкмо беше най-сладка играта, баба тежкокрака разтърси земята. От пътя извика:

    — Чакай, да ви питам, кой ви тука свика! Само патиланци ей сега ще стане!

    — Бягайте, другари, кой където свари! — успях аз да викна.

    Но смел патиланец към мен се закани:

    — Пръв изневеряваш, бате Патилане. Клетвата забравяш! Портретът на баба за кога оставяш?

    — Бягай сега, бягай! — викнах отдалече. — Не знайш ли какво е баба да те хване! Бягайте юнашки! А портретът бабин — той сам ще си стане!

    Както аз предрекох, тъкмо така стана. Хукна да ни гони баба Цоцолана. Ала се препъна, в снега се стовари. Като рак се пери. Не може да стане. На молба удари:

    — Помощ, Патилане!

    И аз се затекох, за ръка я хванах, но тя се не дига.

    — Помощ, патиланци!

    Цялата дружина на помощ пристига, за мене се хваща, юнашки напъва… Баба се поклаща. Вече се изправя. Но някак си мръдна нагоре ръката. Помислих: „Настава часът за отплата“. Пуснах се от баба. И на снега всички гърбом се прострехме. Хем портрети нови за спомен си снехме, хем и баба леко, без да щем, разсмехме. Та без бой се мина…

    Хайде стига вече, драги ми Смехурко.

    Поздрав най-сърдечен от моята славна и вярна дружина!

    Твой приятел вечен:

    Весел Патиланчо

  2. Assistant

    Первый снег

    Дорогой мой Смехурко,

    Вчера рано встала бабушка Цоцолана. И рано вышла. Мало времени прошло, и ко мне пришла моя дружина.

    — Брате Патилане! Снег по колено! Если ты сейчас скажешь, что этого не будет — ты ничего не понимаешь! Побыстрее во двор — чтобы сфотографировать нас всех на мягком снегу!

    Мы выскочили на улицу. И на снегу сделали свои портреты. И каждый повторял и каждый делал портрет. Крик и смех поднялись. И новая дружина через некоторое время прибыла. Три патиланки кричали у нас. Три без приглашения легли на снег.

    Потом встала Дана и громко крикнула:

    — Патиланцы верные, поклянемся! Кто сюда войдет, не сможет выйти, пока свой портрет на снегу не сделает!

    — Принято, принято!

    Сначала мы наложили козленка на снег. Затем положили Дебеланко на мягкое.

    Снаружи пришли все больше и больше товарищей. Мы всех обхохотали — кто кого поймает. И они смеялись, и они кричали.

    Но в самый момент самой сладкой игры, тяжелоногая бабушка встряхнула землю. Она крикнула с дороги:

    — Подожди, спрошу, кто вас здесь собрал! Сейчас же будут только патиланцы!

    — Бегите, товарищи, кто куда упрется! — успел я крикнуть.

    Но смелый патиланец угрожал мне:

    — Ты первый изменяешь, брате Патилане. Забываешь клятву! Когда оставишь портрет бабушки?

    — Беги сейчас, беги! — кричал я издали. — Не знаешь ли, что случится, если бабушка тебя поймает! Бегите, герои! А портрет бабушки — он сам сделается!

    Как я предсказал, так и случилось. Бабушка Цоцолана попыталась нас погнать. Но споткнулась, упала на снег. Она пыталась подняться, как рак на перьях. Не могла встать. Закричала о помощи:

    — Помоги, Патилане!

    Я подбежал, схватил ее за руку, но она не поднималась.

    — Помощи, патиланцы!

    Вся дружина прибыла на помощь, схватилась за меня, смело напряглась... Бабушка покачивалась. Уже поднималась. Но как-то странно подняла руку вверх. Я подумал: "Настало время для расплаты". Отпустил бабушку. И мы все упали на снег на спину. Так и сделали новые портреты на снегу в качестве памяти, и даже бабушку слегка, не желая этого, рассмешили. Итак, без боя прошло…

    Ну хватит уже, мой дорогой Смехурко.

    Самый сердечный привет от моей славной и верной дружины!

    Твой вечный друг:

    Веселый Патиланчо

Responses were produced in different, uncontrolled contexts (system prompts, settings, prior turns). This is not a benchmark.